За книгата: година / Кацнахме в средата на тропическа зеленина. Джунглата - така я нарече татко. Той носеше нашата малка чета – Адам, Габриел и мен – заедно с необходимите вещи и екипировка. Вдишването на въздуха беше необичайно, странно. Този кислород е толкова свеж, ободряващ. Първоначално много необичайно. В базата дишахме подобен състав, така че момчетата някак бързо се адаптираха и започнаха да разопаковат оборудването и да маркират територията. И все още не можех да дишам. Освен това наближаваше гръмотевична буря. А гледката на тъмнеещото небе за мен, родено от електрически разряд, каквото е светкавицата, е истински екстаз. С радост изложих лицето си на вятъра.